Вампирът Марсел лекичко отмести дантелената завеса, поклащаща се зловещо от нощния бриз. Лунната светлина се плъзна бавно по ангелското лице на красивото спящо момиче и закова най-яркия отблясък върху вратната му вена. Лигите на Марсел протекоха и той се протегна, примиращ от глад.
В този момент тя отвори очи и изпищя: "Скъъпи, откога те чакам!! Сега ти ще ми дадеш да пия от твоята кръв, аз ще се превърна във вампир и ще бъдем заедно ЗАВИНАГИ!"
"О, не!! Пак ли?? Шибаният "ЗДРАЧ"... - извика отчаяно Марсел и изхвърча светкавично през прозореца.
