сряда, 25 април 2012 г.

Мостът на трола


   След Третата тролско-хейтърска война всичко беше мъртво. Нищо не растеше, нищо не живееше. Хейтърската радиация около руините на Френдоград би убила динозавър само за няколко секунди. Стотици профили бяха изтрити в тази война и не малко Невинни Потребители паднаха като косвени жертви. Накрая стените на Френдоград не издържаха и от него остана само бяла пустиня с надпис: Error 404.
   - Къде, къде ще живеем сега? – ревяха в глас тролите, а няма по-грозна гледка от разплакан трол - Всеки трол има нужда от мост, под който да мизерства. От където да изскача неочаквано и да плаши Невинните Потребители със снимки на повръщано. Да ги отвращава с гадни коментарчета, да сее лъжи и интриги по техен адрес. Иначе, ние троловете ще изгубим смисълa на безмозъчното си съществуване и ще изчезнем. 
   - Да се завърнем в Реал Лайф? Отдавна не сме били там, може да ни хареса. – плахо предложи Хиената. - Всеки път, когато лъжа, че ми плащат по 5000 евро на месец и им показвам снимки на фалшиви чекове и самолетни билети се разплаквам при мисълта, че можеше да е истина, ако не бях толкова тъп.
  - В Реал Лайф?! – изпищяха в глас всички тролове – Ти полудя ли, бе? По-добре смърт, отколкото Реал Лайф. Нали знаеш, че в момента в който се покажем там ще ни наритат задниците и ще ни покажат колко сме незначителни.
   - Последният път, когато бях там ме нарекоха “пъпчив смотаняк”. Караха ме цял ден да нося торби с цимент, а накрая ме изхвърлиха и не ми платиха. Не се връщам там. - отсече един световно неизвестен трол някъде от задните редици.
   - А мен една мадама ме излъга, че ще ми пусне. Заведох я на най-скъпарското място, пихме по две питиета, за толкова ми стигна месечната заплата. После отиде до тоалетната и не се върна повече. Мразя Реал Лайф! – измрънка Панто Гробаря.
   - Реал Лайф е вреден за трола, троловете живеят кратко и умират в нищета там. Не искам да умра в нищета! – хлипаше Черната мишка, а сълзите се стичаха по бялата му брада и капеха по томчето на Наом Чомски, което беше откраднал от библиотеката за късмет. Специалитетът на Черната Мишка беше да обърква Невинните Потребители с безумни коментари. Вземаше няколко цитата на известни личности, разбъркваше отделни фрази от тях ги по случаен начин и добавяше думата “епистоларен” като черешка на коментара. За да не го разпознават отвреме на време сменяше “епистоларен” с “оксиморон”.
   - Изслушайте ме, деца мои – извиси глас Учителят – от години съм обречен да пребивавам по неволя в Реал Лайф. Понасям го достойно, защото не мога да го променя. Това място е прокълнато и обречено. Попитайте Бале, ако беше толкова хубаво, щеше ли да виси под Моста на троловете във Френдоград вече десета година? Единственото ми удоволствие в Реал Лайф е да напиша някоя двойка и да се разкрещя на децата. Струва ли си да се живее за това? 
   - Глупаци! – изрева трол-командерът Ебале. – Колко пъти великият Ебале ви е набивал канчетата! Вие сте позор за тролската раса и не можете да обидите дори блогърката РаннаПролет42. Мирно и се стЕгни! За наказание всеки от вас да прочете по 20 стиха на Поетесата и да й напише хвалебствен коментар!!
    - Не, не, само стихове не!!! – разпищяха се троловете. – още ми бучат ушите от последният път!
   - Тихо! – удари с юмрук по клавиатурата Великият Ебале, плешивото му теме почервеня и единствените два косъма на него се разлюляха от вълнение.- Колко пъти съм ви казвал, че Реал Лайф не съществува! – продължи по-спокойно той, а дългият му нос закима в знак на съгласие. Поради размерите си носът на Бале водеше свой собствен живот, но понякога, макар и рядко бяха на едно и също мнение.

   -  Виртуала е истинската реалност, така както пъпката на задника си, която ви показах е реална. Нещастни промити мозъци, ако имаше Реал Лайф, аз първи щях да съм го намерил и да съм най-големия гъзар в него!  Какво знаете за Реал Лайф? Че там хората са щастливи и водят пълноценен живот, имат семейства, приятели и не познават скуката и отегчението на безсмисленото тролско съществуване? Някой от вас, някога да е срещал такива хора? “Бабини диветини”, искам да кажа “Тролини бюлетини” – това е реал лайф. Измислица на изкуфели дъртаци, с която плашат малките тролчета. Но ние не сме малки тролчета, ние сме Легион! От днес нападаме ново място – Глог.бг и там ще построим нашият нов Мост, под който да мизерстваме. Тези от вас, които не успеят да направят нужното количество профили до довечера ще бъдат прогонени да тролят в Откровение, Буквите или Хулите. И ако някой от вас се опита да разпространява сектата "Реал Лайф", аз лично ще го вържа на фльонга. Обявавам изкукалия даскал за личния ми шут и го назначавам за мой постоянен г*золизец, докато не ми хрумне нещо друго.
   - Да живее великият Ебалее!!! Да изкъртим глог.бг! Напред!!!  Иаааахххуууууу!!! – избесняха троловете и за юрнаха към log-in границата на glog.bg, която от години си стоеше неохранявана и беззащитна, а някои от граничните модератори открито бяха на страната на троловете и хейтърите.

 Но както казват блог-мъдреците: няма пълно щастие. Зад пределите на глог.бг ги чакаше Шерифа, кошмарът на тролската измет. За страданията на тролската напаст и приключенията на Шерифа можете да прочетете тук.

2 коментара:

  1. Мостът на трола е заглавие на Тери Пратчет. Всичко останало ми хареса. Добре измислено. Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сериозно ли смяташ, че лепенето на такива етикети е правилно и вярно? Аз го намирам за абсурдно, понеже в литературата е изписано толкова много, по толкова различни теми, че две букви да драснеш, задължително ще напомниш нещо познато. Кое точно, зависи не от автора, а от това какво е прочел и на кое е фен читателят. Ти се сети за Пратчет. Аз бих могъл да посоча примерно “Под тигровия мост” на Карл Mай – няма нищо общо, но по твоята логика може оттам да е взета идеята за моста.
      Всеки човек би могъл да го сравни с още хиляди произведения – този факт доказва, че самият подход с лепенето на етикети е грешен. Просто е невъзможно да вземеш от всяка книга, защото нямам как да прочетеш всички.

      Виж какво става при поетите. Hякои от тях са “патентовали” думите любов, жена, мъж, семейство, и всеки, който ги спомене, веднага бива обвиняван. Тъпо е. Попадал съм на такива етикети, обвинения и сравнения, че месеци по-късно ме е напушвал смях.

      Искаш ли да посоча други от същия сорт, на които вероятно ти самият си се присмивал, но не подозирш, че и твоят коментар влиза в същата графа.

      1. Васил Петров е българският Франк Синатра.
      Баси глупостите! Какво като има същия плътен глас? Какво като има същото надменно поведение? Какво като носи костюм? Страааашни “прилики”, спор да нема!

      2. Ингви Малмстийн имитирал Ричи Блекмор, защото се обличал в черно.
      Ееее, тук просто не мога да коментирам! Толкова фенове на черния цвят, включително аз, и заради това всички имитираме Блекмор! Оооо, логика!

      3. Ако пишеш за индианци, задължително си взел от Карл Май или Майн Рид. Историите за червенокожите не започват с тях, но някой ги е нарочил и ареее, те са Господа-Бога на жанра.


      4. Ако пишеш за пирати, значи си откраднал от Емилио Салгари или Рафаел Сабатини.

      5. Споменеш ли космонавти, 100% си взел примерно от Айзък Азимов.

      Между другото, убеден съм, че ако Пратчет не беше толкова известен, а обитаваше българските интернет-форуми, ти и него щеше да обвиниш, че е взел примерно от Жул Верн. Hе отричай! Щом си приел тактиката на сравненията и етикетите, значи би го приложил абсолютно към всеки.

      Колкото до авторката, тя със сигурност е откраднала и знаеш ли от кой? От Кирил и Методий. Сещаш се, нали – използвала е българската азбука. Ееее, тук просто нема к’во да се каже!

      Изтриване