сряда, 23 април 2014 г.

Дневниците на вампира

   Вампирът Марсел лекичко отмести дантелената завеса, поклащаща се зловещо от нощния бриз. Лунната светлина се плъзна бавно по ангелското лице на красивото спящо момиче и закова най-яркия отблясък върху вратната му вена. Лигите на Марсел протекоха и той се протегна, примиращ от глад.
   В този момент тя отвори очи и изпищя: "Скъъпи, откога те чакам!! Сега ти ще ми дадеш да пия от твоята кръв, аз ще се превърна във вампир и ще бъдем заедно ЗАВИНАГИ!"
   "О, не!! Пак ли?? Шибаният "ЗДРАЧ"... - извика отчаяно Марсел и изхвърча светкавично през прозореца.

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Ярост на пътя: Русия


Всички ние сме пълноправни участници в движението на пътя - коли, пешеходци, коне, овце, самолети и трактори. Но съберем ли се много на едно място става тълпа: 





video

сряда, 20 февруари 2013 г.

Свалих диктатор. A още е сряда.




My week on Twitter: Свалих диктатор. А още е сряда.

PP. Можем ли да си пушим вече в заведенията?

*****




"Tакааааа... Кой иска сега да ръководи тая страна? Станишев, за тебе знаем, седни си, двойкаджия такъв."





вторник, 19 февруари 2013 г.

Аз не съм мързелив, а енергийно ефективен!





 Спести електричество: гаси CapsLock, NumLock ScrollLock, когато не ги използваш!



ПП. Виц на деня:

Бойко Борисов гледа протестите по телевизията: 

"Е, ясно. Тези, които използват електричество не ме харесват, но всички останали все още ме обичат."







неделя, 27 януари 2013 г.

Референдум 2013 - може би да, може би не, кой пита?

Честно казано, струва ми доста подло от страна на правителството да разхождат беззащитните граждани в този мразовит и мързелив неделен ден. И смс-ите щяха да свършат работа, като например:










петък, 25 януари 2013 г.

Десетте правила нa живота


Това, което другите мислят за теб не е твоя работа.

Прости на враговете си, но запомни името на копелетата.

Алкохолът не решава проблеми. Млякото също.

Запази място в сърцето си за миналото. За да не прецака настоящето.

Усмихвай се. Не можеш да имаш всички проблеми на света.

Никога не знаеш какво притежаваш. Докато не си почистиш стаята.

Казват, че не можеш да живееш без любов. Не е вярно, кислородът е по-важен.

Когато животът ти поднесе лимони, направи си гроздов сок. След малко всички ще дойдат да се чудят как си успял.

Ако мечтата ти е да се събудиш между две момчета – тя ще се сбъдне. Едното ще ти каже: “Добро утро, скъпа” , а другото” – “Мамо, пишка ми се.”

Дяволът наказва лошите хора и Господ прави същото. Това доказва, че играят в един и същ отбор.



                       "Извинете ме, господа, бихте ли отделили минута за Исус Христос?"

сряда, 9 януари 2013 г.

Toxic games

    
    "За Авандир животът беше само една игра и ето, че тя свърши.”
        надпис на надгробна плоча в покрайнините на Тилисиум, “Sacred 2”.


   “Още един боб с кисело мляко!” – шракна с пръсти Шерифа на отминаващата сервитьорка. Отблясъците на значката му кръстосаха лъчи с ослепителната й усмивка и почти чух шумоленето на феромоните, които си обмениха набързо.
   “Ай, стига бе, шефе...и на Хавайте ли боб?! Излагаш се.”

   “Класиката си е класика, дори и на Хавайте. Вчера продадох рецептата на главния готвач за 17 500 $. Отначало искаше да плати в зъби от акула и рачешки щипки, тъй като били официалната местна валута, но като споменах вълшебната дума и веднаха се бръкна за пачка долари.”

   “КостоТрошачка” ли беше вълшебната дума? – опитах се да налучкам аз.
   “Не, “Санитарен Инспектор”... – отговори небрежно Шерифа и разрови боба, оглеждайки го внимателно за червеи, личинки и дребни ракообразни. Един прецакан готвач има хиляди начини да си отмъсти.

   “Ха! – изненада се Шерифа, преглеждайки смс-ите си -  Канят ни на театър...”Олигофрения, интелектуална чалга и бесни страшни пенсии”. Представление на живо в глог.бг.”
   “Никакъв шанс. Аз отивам на повторението на Е3 2012 в Лондон. Много  искам да видя пак как Mass Effect 2 издухва всичко по пътя.”
Шерифът се загледа в лазурно синия бряг и изчетка едно насекомо от цветния си венец. Веднага почувствах как бонусите ми за Януари започват да клонят към минус безкрайност.
“Всъшност..то Е3 тази година не беше нищо особено...пък и моят фаворит не спечели...иии...аааъмм... катосезамисляигритевъобщеумират...абе я да ходим на театър. Човек трябва да опита всичко!”
“Така те искам.” – потупа ме по гърба Шефифа, от което зъбите ми изтракаха и ми отвори галантно вратата на парапланера.



***
   Завесата в глог.бг започна бавно да се вдига и в залата се разнесе отчетлив мирис на валериан, стари дантели и шкембе чорба с много чесън. От публиката, която се състоеше от десетина безработни, няколко непризнати гения и пет-шест скучаещи домакини, се чу нещо подобно на ръкопляскане. Обърнах се да видя кой е този запален фен и видях поетът Горимор да извършва блудствени действия с няколко листа хартия. 

   “Напомни ми после да го приберем за 24 часа тоя некрофил-еротоман. Има оплакване от възрастни глогърки, че е “ровил в архивите им”.
   “Хаха, така ли му се вика на това вече?  Добре, само трябва да се обадя на високо- технологичният отдел на НАСА. Не съм сигурна дали са изобретени достатъчно стерилни ръкавици.”

В този момент един парцал се откъсна от повдигащата се завеса и за секунда се мярна апоплектично зачервената физиономия на Учителя, който душеше аватара с мръсното бельо на Руската императрица-Майка.

Пробив в завесата! Пробив в завесата! – изкрещя глогърът ХипХопфен – вие, продуцентите, не знаехте ли, че завесата е скъсана и всеки може да влезе и да участва в театъра.

   “Изтрий този глупак и да продължаваме.” -  тихо нареди тайнствената фугура в сиво вълнено расо и спусната качулка от админската ложа.
   “Confirmed.” -  отговори дебелата разпоредителка на първа врата и с кеф, почти садистично натисна едно копче. Засвети надпис в червено “Assassination account, access denied”, a глогърът ХипХопФен изчезна с няколко искри и тихо “дзин-дзън”, като фея на разсъмване.

   “Няяяма ли да започне шибаното, е*ано, помиярско представление, бе шибеци, маймуни, недоклатени еднозъби еднорози и гаргантрюфели, нещастни. Ай ся разберете, кво ви казвам и кво ви пиша, директно от моята розова, красива, смислена интелектуална и духовна същност, ве тигани и лешници задръстени. Искам да гледам шибано умно и изклатено мисловно съдържаемо, а не воня и бълвоч! Аре..писна ми от вас..отивам да се гушкам с принца, шот всяка принцеса си има принц, не като вас дето не ставате от компютъра, излезте, живейте, дишайте и пикайте навън, да ви....motherf*ckers и cupcakes, смотани.”

   “Пфффф...”изпухтя дебелата разпоредителка и пак натисна копчето. “Немат спирка кат земат да плюят семки, бе. Аман!”

   “Малиии, шефе, това беше добро! Не съм чувала такъв език откак Dragon Killer  си метна клавиатурата през прозореца на финала на хардкор дуелите...Ебаси...”
   “Добро, добро, ама поставя под въпрос смисълът на здравното осигуряване. Трябва да обсъдя това с Бойко на съботния мач...” – замислено гризна мустака си Шерифа и изпрати един бърз безплатен смс.

  В този момент засвири нежна индийска музика и видяхме тролският вожд Ебале, обвит в облаци ганджа, да зъзне на перона на третокласна индийска жп гара, чието състояние беше непокътнато от времето на Заселниците.
  “Искам да си купя билет първа класа” – изфъфли на гишето той.
  “Съжаляваме, първа класа е запазена за свещенните крави, които ще пътуват  до Ганг днес. Можем да ви предложим самостоятелен кашон в товарния вагон, на който да се настаните удобно”
  “Става. Аз съм пътешественик и не подбирам. Важното е да станат хубави снимки.”
   “Ок, 2 долара, моля.” 
   “Какво?!? Вие да не сте Бритиш Еърлайнс бе? Каква е тази цена! Не мерси. Ще чакам великденското намаление. Мооже ли да остана на гарата до тогава, няма да заемам много място.”
  “Да, разбира се. Благодарим ви, че използвахте услугите на Индийската национална железница.”
   “Ало, колега...бугар, булгар? – дочу се глас от една съседна пейка.
   “Да, ве булгар, кво си развикал!”
   “Приятно ми е да ви видя тук, колега. Аз съм професор Спороток, фейкът на известния Спароток и съм тук за да докажа, че индийците не са траки, не са и славяни и като цяло са предимно  индийци. Съгласен ли сте с моята теза?”
   “Зависи...имаш ли малко ганджа?”
   “Ммм, чакай...май не, имам само чай от памирско подлистниче.”
   “Офф, добре. Дай една линийка, че почвам мемоарите в снимки. От Ямбол до Индийската гара. Епик, нали?”

    В този момент на сцената връхлетя одърпан 63-годишен бабишкер, напарфюмиран с финска водка и забуха тролския вожд с чанта от крокодилка кожа. 
   “Ще крадеш снимки, а? От мен, професионалната world-wide фотографка. На ти, нетен мутро-крадец, такъв!” и го задърпа за шала към Международния съд в Хага.

   “Бааси как боли тоя секън хенд чантище!” – изстена тролският вожд – “Кого налагаш ти бе, аз съм Гаднъм стайл интернешънъл блог звезда! Ох, ах...пуф...”
   “Оставете този човек на мира! Вие сте тази, която  краде снимки и аз имам безспорни доказателства за това.” – елегантно облечената Али x 5 сочеше 5-6 Гугъл търсения на чисто новия си маниашки таблет. “Погледнете тук и тук и тук. А най-вече тук...” и Али отвори страница на фински, на която се виждаха двойка прегърнати бабишкери, решени в русо и гарваново черно. “Тази русата познавате ли я?”

     В този момент фотографката получи нервна криза, за чието правилно диагностициране се изпокараха няколко международни медицински научни института.    По късно CNN съобщиха, че е открита нов медицински феномен, наречен за краткост “параноидно-шизоидна алкохолна деменция с истеричен синдром”

   Някъде тук заспах и се пренесох в по-красивия свят на Е3, където DragonKiller тъжно ми казваше, че Дядо Коледа не е отговорил на молбите му и не му е донесъл нов компютър. “Ще трябва да се научиш да живееш с това” – опитах се да му вдъхна кураж, но от сърцето ми капеше кръв за него. “Хората играят какви ли не игри, някои от които са доста отровни за тях. Но е доста смешно, когато го правят малко преди пенсия. Както казва Шекспир:


“Накрая на тази чудновата драма
последна роля: странно същество
с повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!”